Кавал
На моста на влюбените пред НДК често застава един възрастен човек, който свири фолклорни мелодии на кавал. Пред себе си поставя метална паничка за пари а слънцето огрява посивялата му глава. Ето каква история ми хрумна минавайки няколко пъти покрай него.
Отначало той свиреше със сърце и от любов към игривите замечтани мелодии които пресъздаваше.Парите които пускаха в паничката бяха малко и стигаха само за това онова от първа необходимост, но музиката и слънчевите лъчи бяха достатъчни…
От време на време спираше да свири и изпушваше по някоя цигара, като просто наблюдаваше хората минаващи покрай него. Гледаше и колите профучаващи под моста или някоя влюбена двойка стояща в страни. Постепенно забеляза, че когато не свири а си почива или просто оправя кавала си много повече хора спираха и пускаха по някоя монета. Отначало този факт го учудваше, но после неусетно започна по малко да свири и повече да обръща внимание на начина по който влияят различните неща които прави върху парите които се събираха в купичката.
Промени мелодиите и от замечтани и носещи лекия ветрец и утринното слънце въху себе си те станаха семпли и в повечето случаи бяха от някои популярни народни песни а и не само народни като някои от тях звучаха много интересно просвирени на кавал. С новия репертоар той забеляза че, парите които пускаха пак са повече дори и когато свири през цялото време, но понеже той беше направил внимателни наблюдения върху хората които минават и поведението им спрямо начина по който ходят и по които са облечени, свиреше много рядко. Виждаше подходящата група от минувачи започваше подходящата мелодия и продължаваше до изпроводяк. Неговите мелодии му липсваха и когато нямаше никой пак ги подхващаше но без желание. Приятните му излизания станаха скучни и досадни чакаше само да дойде вечерта и да ходи пийне нещо а, после да гледа предаване по телевизията и да поспи…
Започна да пуши два пъти повече а когато оправяше кавала си понякога псуваше и плюеше звучно. Запозна се с един човек който свиреше малко по надолу на някаква странна свирка с няколко тръби. Говореха си с него и обсъждаха най различни неща не свързани с музиката а през това време пушеха и пиеха кафе. После правеха дует в кръчмата без инструментите а удряйки чашите…
Един път си събра нещата тръгна си а когато се прибра в тях захвърли кавала на масата и легна да спи. На другата сутрин се събуди и протегна ръце. Не знаеше кой е нито какъв е. Не знаеше къде е нито защо. Кавала го нямаше но той и без това не знаеше, че би трябвало да е там. Погледна се в огледалото – нормален мъж на около 30 години с леко набола брада. Избръсна се пооправи се и излезна навън. На улицата хора бързат за някъде. За някъде бързаше и той. Джаза беше музика която не разбира.
